Коледа е! Най-големият християнски празник, който събира хиляди семейства и приятели на коледна трапеза. Хората отварят сърцата и душите си, прощават си за грешките през изминалата година и събират нови сили за предстоящата. Това е и моят любим празник, може би защото внася най-много топлина и в домовете, и в сърцата ни. Но не за всички хора по света Коледата е такава…
Аз и моята приятелка сме на 19 години, студентки първи курс в град Пловдив. Тази година за първи път сме отделени от семейстовата си и живеем заедно. Една вечер, няколко дни преди да се върнем в родния си град за празниците, вечеряхме и си говорихме как нямаме търпение да се приберем у дома, да видим родителите и роднините си, да ни посрещнат с хубавата трапеза и всички вкусотии, които майките ни са приготвили. Тогава се замислихме за онези хора и по-скоро деца, които нямат дом и родители. Помълчахме няколко минути и двете решихме да направим нещо – може да е прекалено малко, но както казват – от сърце.
Днес (24.12.2014г) отидохме да посетим и да занесем подаръци на децата от ЦНСТ по проект „Къща за нашите деца”, който стартира през септември. Там живеят деца с увреждания, без родители. След като влязохме в сградата и когато децата ни видяха, те ни посрещнаха с такава радост. Изпяха ни коледни песни и всяко от тях получи своя подарък. Бяхме подготвили коледни торбички с лакомства и плюшени играчки. Не мога да опиша с думи това, което се чувства в този момент. Въпреки че са с проблеми (някои не могат да ходят, да виждат, да говорят), те изразяваха чувствата и радостта си с жестове и поглед. Грейнаха детските очи и в тях се появи пламъче предизвикващо щастие. Прегръщаха ни, държаха ни за ръце, нямаше как да не ти се разтопи сърцето. Христинка не пускаше своето мече, а Стоянчо прегръщаше с две ръце приятелката ми. Служителите, които се грижат за децата също се зарадваха и ни благодариха. Изключително много се надяваме да сме внесли поне малко любов и радост сред тези деца, въпреки че заслужават много повече от това, което направихме и дадохме.
Благодарим на служителите на ЦНСТ, че ни позволиха да се докоснем до тях и да зарадваме 13 мили момченца и момиченца.
Дълго време ще остане в съзнанието ми този ден и ви казвам, хора, това да даряваш любов и доброта, там където винаги ще липсва и отговора, който ще получиш в замяна на това, е най-голямото щастие, което можеш да изпиташ, особено по Коледа.
Весела Коледа
Янка Петрова § Джесика Дянкова
