Днес православните християни отбелязват Бъдни вечер – от най-светлите християнски празници. Това е семеен празник, на който се събира цялото семейство около трапезата. Според Библията тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Бъдни вечер е началото на празненството, възглавящо рождество Христово.
Тази вечер на трапезата трябва да се поставят само пости ястия (седем или девет на брой). Обредната питка е украсена. Вечерята започва с прикадяване за да бъдат прогонени злите духове. След това главата на семейството разчупва питата, като първото парче се поставя пред иконата за Богородица, второто е за къщата, а след това всеки член на семейството получава по едно парче.
В модерното общество символът на Коледа е коледната елха. В по-стари времена обаче в България е бил използван т.нар. бъдник – голям пън от плодовито дърво, който е горял цялата нощ на 24 срещу 25 декември, за да помогне на раждането на новото слънце, на новия бог. Запалените свещи на елхата символизират именно това.
Тази нощ по къщите тръгват и малките коледари. Домакините трябва да нанижат кравайчета на техните дрянови тояжки. В полунощ тръгват и възрастните коледари, които прогонват злите духове със своите песни. Коледарите ходят през нощта, тъй като „не бива слънцето да ги свари по пътищата“. Те изпяват „песента за къщата“ – величаят благосъстоянието на дома, голямата челяд, пожелават здраве. Стопаните ги даряват с коледарски кравай и пари, а също сланина, сирене и други благини.
