Любопитен материал четем в страницата на областното радио – „Радио 999“, касаещ новостроящото се защитно съоръжение, коeто към този момент би трябвало да се изгражда, за условията на труд на командированите полицаи, както и за бежанците, които по една или друга причина се опитват да стъпят на европейска територия.
В 21 век европейският български полицай е принуден да спи в найлонови палатки, покрити с клони, да мръзне и мизерства, да се грее на огън, да гази в калта… Всеки от тях е командирован тук от различни точки на България, за да подкрепи граничните патрули за справяне с бежанската вълна…
Изпитанието за тези мъже продължава 15 дни – дълги преходи през труднодостъпни места и дълги дежурства, давани сякаш накрай света…
След това идва нова група…
Досега броят на командированите полицаи от цялата страна надхвърля 1000…
Над 11 000 бежанци са задържани за период от няколко месеца.
Решението: изграждане на ограда по протежението на границата ни с Турция. Цената: 9,6 млн. лева.
Историята:
Числеността на сирийците, преминали незаконно на българска територия, се повиши чувствително в последните месеци на 2013 година. Изписаха се куп статии, видяхме десетки репортажи за мизерията, в която се настанявали бежанците, изслушахме речите на депутати от всякакъв цвят. Убеждаваха ни колко са опасни бежанците или, другото – как трябва да сме толерантни и да им подадем ръка. И още – как ЕС щял да ни помогне да се справим с поредната криза, превзела ежедневието ни, как всичко иначе било под контрол.
После всичко сякаш изчезна като с магическа пръчица…
Спря да се пише, водещите новини в централните емисии станаха други. Днес само бегло се споменава по нещо за прословутата ограда, която ще строим…
Но дори сред първоначалния новинарски изблик на посоки и теми, условията, в които родните полицаи дават дежурства и тогава, и днес, бяха пренебрегнати от журналистическия и обществен интерес. Тук-там се прокраднаха няколко кадри и снимки, които обаче бързо бяха забравени…
Сега, при затоплянето на времето, за търсещите само сензация издания и електронни медии темата ще бъде категорично забравена…
Но за полицаите – едва ли.
Защото, докато те мръзнеха сред ледения вятър в първобитните палатки, едни други момчета в костюми явно ударно са работили за друго – да бъдат наместени така условията и изпълнителите на съответните поръчки, та от цялата тази сага с бежанците, да се „удари келепирец“. И успяха.
Днес съоръжението, което трябва да се изгради на границата ни с Турция, вече е с двойно по-висока цена. Фирмите-изпълнители са „съответните“ и разбира се аргументите за изборът им са бетонни.
Обяснението (министерско при това!):
Ангел Найденов обясни – първоначалната стойност на съоръжението от 5 млн. и 100 хил. лв. е била на основата на идеен проект, който е включвал само необходимите материали.
Колко ли и какви са необходимите материали за изграждане на 33 км ограда?
И кой изобщо изготвя проект за каквото и да е на база само на необходимите материали?!?!
Министърът дообясни, че в окончателния вариант на работния проект, изготвен от избраната от МВР проектантска фирма, стойността на материалите е около 8 млн. и 75 хил.лв. Освен това били необходими и средства за резервни части и за наемане на подизпълнители за високо специализирани дейности. „9 млн. и 600 хил. лв. е крайната стойност за реализирането на този проект“, удари гонгът на окончателната цена министърът на отбраната.
Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев в отговор подчерта, че от неговото ведомство цени и цифри не са давали и доколкото знае техен е само идейния проект, на база на който, експерти от Министерство на отбраната са извършили анализ.
Какво обаче означава „доколкото знам“, когато го казва човекът, оглавяващ министерството?!?
Кой друг трябва да знае?
Че за пореден път институциите си прехвърлят топката и виновни няма е ясно… „бетонната“ аргументация на министрите обаче е някак пропукана от противоречията между тях.
Проверка във връзка с оскъпяването на проекта все пак беше назначена. „Ще преценя дали има хора за наказания и уволнения“, заяви от високо премиерът Пламен Орешарски.
А полицаите и тяхната мизерия по границата…
За тях дори нямаше онова почти сълзливо, но пък официално (!) извинение, поднесено на бежанците за мизерните условия, при които са настанени. Нямаше дори и традиционното оправдание, което също бе отправено към имигрантите – липса на финансиране.
Мизерията на полицаите – обида към силовите институции, които винаги са били достойния образ на една държава.
Мизерията на бежанците – в противовес с всички европейски ценности, към които уж и ние българите се присъединихме.
И на фона на всичко това – една безумно скъпа ограда, която не случайно мнозина наричат „стената на срама“.
Милена Москова[nggallery id=“1422″]
