На 25 декември християнският свят чества Рождество Христово или Коледа. Това е един от най-големите църковни празници в християнският свят. На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна пита, баница с месо или сирене, пастърма, Капама, свинско с праз, печена пуйка или кокошка, или приготвяме ястия със свинско месо.
Днес имен ден празнуват всички Христовци и Христини. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани и пеели обредни песни. В народния календар празникът се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Според народното вярване от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани „мръсни“, „погани“, „караконджовски“. През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъкали, не предели. Народът ги нарича още „некръстени“ дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, които се наричат коледари, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари.
През „мръсните“ дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.
Имен ден празнуват Божидар, Емил, Христо, Християн, Христин, Кристиян, Кристиан, Христа, Христина, Радослав, Кристина, Кристияна, Младен, Радомир, Радостин(а), Радослава, Емануил и др.
